Повърхностни разкъсвания при Чирпанското земетресение М=6.8 от 14 април
1928 и Пловдивското земетресение М=7.0 от 18 април, 1928 г. (Бончев и
Бакалов, 1928). С плътната синя линия е показано повърхностното
разкъсване след Чирпанското земетресение, определено отново от Бончев
(1931). С червени звезди са показани епицентрите на двете земетресения.
Показани са и съответните механизми на двете земетресения.

През периода
1923–1926 са били извършени гедезични измервания в тази област. Нови
подобни измервания са били направени през 1929–1930 веднага след
двете земетресения, които са показали измененията на земната повърхност.
Най-голямо преместване е регистрирано при южното разкъсване, а при
северното (14 април) то варира между 0.3-0.5 м.

По време на земетресението от 14 април са формирани две паралелни
разкъсвания с приблизително направление 100–110oE
и разстояние между тях 15 км (по-горната фигура) И при двете е
регистрирано пропадане (на юг от северния разлом и на север от южния)
според Бончев и Бакалов (1928). Непрекъснатото разкъсване, пропадащо на
юг, е с дължина около 38 км и средно преместване около 40 см, достигащо
до 50 см в средната част (ДИПОЗЕ, 1931).
Земетресението от 18 април 1928 г. предизвиква система от разкъсвания с
направление
120–160oE и дължина 53 км, като се наблюдават премествания до 1.5
м, а на определени
места и до 3.5 м. на северния блок.
|