Повърхностни разкъсвания при Чирпанското земетресение М=6.8 от 14 април 1928 и Пловдивското земетресение М=7.0 от 18 април, 1928 г. (Бончев и Бакалов, 1928). С плътната синя линия е показано повърхностното разкъсване след Чирпанското земетресение, определено отново от Бончев (1931). С червени звезди са показани епицентрите на двете земетресения. Показани са и съответните механизми на двете земетресения.

През периода 1923–1926 са били извършени гедезични измервания в тази област. Нови подобни измервания са били направени  през 1929–1930 веднага след двете земетресения, които са показали измененията на земната повърхност. Най-голямо преместване е регистрирано при южното разкъсване, а при северното (14 април) то варира между 0.3-0.5 м.

По време на земетресението от 14 април са формирани две паралелни разкъсвания с приблизително направление 100–110^oE и разстояние между тях 15 км (по-горната фигура) И при двете е регистрирано пропадане (на юг от северния разлом и на север от южния) според Бончев и Бакалов (1928). Непрекъснатото разкъсване, пропадащо на юг, е с дължина около 38 км и средно преместване около 40 см, достигащо до 50 см в средната част (ДИПОЗЕ, 1931).

Земетресението от 18 април 1928 г. предизвиква система от разкъсвания с направление 120–160^oE и дължина 53 км, като се наблюдават премествания до 1.5 м, а на определени места и до 3.5 м. на северния блок.